Зад всеки жив в сегашния момент човек стоят трийсет призрака, защото такова е съотношението между броя на живите и броя на мъртвите. От зората на времето до наши дни около сто милиарда човешки същества са тъпкали планетата Земя.
Тази цифра е интересна, защото по едно странно съвпадение нашата Галактика — Млечният път, се състои от приблизително сто милиарда звезди. Така че за всеки човек, който е живял на този свят, блести по една звезда.
И всяка от тези звезди представлява едно Слънце, често много по-блестящо и по-красиво от малката, най-близка до нас звезда, която ние наричаме Слънце. Много — а може би и повечето — от тези далечни слънца притежават планети, които се въртят около тях. Така всеки член на човешкия вид, като се започне от първия човек-маймуна, може да получи свой собствен свят, бил той рай или ад.
Колко от тези райски или адски светове са обитаеми днес и от какъв вид същества, ние все още не знаем; най-близкият от тях е един милион пъти по-отдалечен от нас, отколкото е Марс или Венера, тези все още твърде далечни цели на идващото поколение. Но бариерите на разстоянието започват да се рушат и един ден ние ще срещнем сред звездите равни нам или по-високо стоящи от нас.
Хората винаги са проявявали мудност при разглеждането на тази перспектива; някои все още мислят, че тя никога не ще се превърне в действителност. Обаче все повече хора се запитват: «Защо такива срещи не са ставали досега, щом и самите ние сме вече на път да се впуснем в космоса?»
Наистина защо? Тази книга дава възможен отговор на този напълно логичен въпрос. Но, моля, не забравяйте, че това е само една научнофантастична повест.
Действителността, както винаги, ще се окаже много по-странна.
·