“Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни…” Стар Завет
Книга на Еклесиаст, гл. 3; 1, 5
По инициатива на будни българи на 24 май 1882 година е положено началото на читалищното дело в Сунгурларе. Празникът на светите братя дал името на читалището -"Просвета". То си е поставило за цел да организира младежите и чрез доставяната литература и изнасяните беседи на научни теми да помогне за повишаване на техните знания и обща култура.
Активната дейност на читалището започва няколко години по-късно през 1890 г. когато се включват учителите Димитър С. Коларов, Чаньо Казака, Стефана Божилова, Ана Додева, Вълко Г. Апостолов и Кръстьо Тодоров Станчев. В него са членували и будните селяни младежи Димитър Хр. Иванчев, Стоян Н. Пранджата, Велико Енев Келеведжиев, Йордан Т. Скендеров, Ангел Гугов и др.
Първоначално читалището се помещавало в стая в дома на Иван Стоянов Ковача, до 1900 г. след това в дюкяна на Еньо Келеведжия с наемател Георги Симеонов, а по-късно към 1904 г. се преместило в къщата на Милко Христов в центъра на селото в отделна стая. Броят на членовете се увеличава, увеличават се доходите. Всяка година се разигравала томбола, като всички получени средства се внасяли в читапщнага каса. Някои от членовете дарявали парични суми. В читалището членували: учителите - Минчо Василев, Елена Петрова, Тодор Митев, Димитър Драганов, Йовка Тодорова-Драганова, Дечо Симеонов, Иван Д. Овчаров, Пеньо Караманов, Павлина Желябова и с други професии -Яни Димитров, Върбан Рачев, Г. Загорски, Никола Петров -фелдшер, Иван Драганов, А.Схулис, Гани Василев, Димитър Павлов - фелдшер от София и др.
Кой е бил първи председател и кои други са били в ръководството не се знае. През 1901 г. читалището имало 41 членове. Те се разделяли на почетни и спомагателни. Почетните били 25, а спомагателните 16.
Спомагателните членове били: Вълко Г. Апостолов - книжар, Васил Д. Топалов - търговец, Димитър Божилов- войник, Ненчо Ив. Христов - търговец, Димитър Попов - писар, Иван Христов - търговец и земеделец, Яни Димитров - пи¬сар, Димитър Хр. Иванчев - писар, Г. К. Куруянов - инспектор, Слав С. Додев - печатар, М. П. Катърджиев - печатар, свещеник Ангел Димитров и учителите Димитър Коларов, Иван Д. Овчаров, Елена Пет¬рова и Минчо Василев.
През 1901 г. настоятелството на читалището било в състав:
Председател - Димитър Попов, подпредседател - Михаил Р. Киримидчиев, касиер - Яни Димитров, деловодител-бибилиотекар Иван В. Овчаров и член Ненчо Ив. Христов.
На 19.февруари същата година за председател бил избран Иван Овчаров, а като нов член в ръководството влязъл Андон Митков. Нови членове в читалището били: Недьо П. Чавдаров, Стоян Паскалев, Г. И. Хрусанов, Христо Паскалев, Милан Илиев и Милко Костадинов.
В протоколната книга на читалището от 1902 г. са записани 23 членове, а за 1903 г. - 25. От същата книга от 1908 г. се вижда отчасти работата на читалищното настоятелство. Председател бил Димитър Хр.Иванчев, а по-късно е избран Димитър Божилов, а библиотекар - Георги Симеонов.Читалището вече било настанено в кафене - берберницата на последния, намиращо се в дюкяна на Еньо Келеведжиев.
Членският внос бил 0.50 лв. месечно, а наемът за помещението - 4 лв. Георги Симеонов през това време бил и секретар на читалищното настоятелство.
С протокол N 1 от 17.ХИ.1908 г. била избрана комисия в състав: Дечо Симеонов, Иван Ралчев, Стоян Паскалев, Господин Събев, Милан Илиев Кючуков, Иван Василев и Атанас Мандов, която да изработи проектоустав на читалището.
|
